Песен Песните 7

1

Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

2

Пъпът ти е [като] обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е [като] житен копен ограден с кремове;

3

Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

4

Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са [като] водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

5

Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците [им].

6

Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията [си!]

7

Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

8

Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,

9

И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

10

Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

11

Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

12

Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

13

Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.