Еклесиаст 3

1

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9

Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12

Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;

13

И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.

15

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16

Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието, - И мястото на правдата, [а] там неправдата.

17

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.

18

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.

19

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21

Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22

Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?