Притчи 7

1

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

3

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6

Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

7

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9

[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10

И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11

(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

12

Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13

Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14

Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15

Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16

Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17

Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18

Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19

Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;

20

Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.

21

С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22

Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23

Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24

Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25

Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26

Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27

Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.