Притчи 6

1

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, [Или] си дал ръка за някой чужд,

2

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5

[Догдето не] се отървеш, като сърна от ръката [на ловеца], И като птица от ръката на птицоловец.

6

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10

[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14

[Който] има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22

Когато ходиш [наставлението] ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23

Защото заповедта [им] е светилник, И наставлението [им] е светлина, И поучителните [им] изобличения са път към живот.

24

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26

Защото поради блудница [човек изпада в нужда] за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29

Така [е с] оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30

[Дори] крадецът не се пропуска [ненаказан, Даже] ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34

Защото ревнуването на мъжа е [една] ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да [му] дадеш много подаръци.