Притчи 31

1

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?

5

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

6

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

25

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:

29

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.