Притчи 20

1

Виното е присмивател, [и] спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси [във време] на жетва, не ще има нищо.

5

Намерението в сърцето на човека е [като] дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

7

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10

Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11

Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12

Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13

Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, [и] ще се наситиш с хляб.

14

Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15

Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужди хора.

17

Хляб [спечелен] с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18

Намеренията се утвърждават чрез съвещание, [Затова] с мъдър съвет обяви война.

19

Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20

Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21

На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22

Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23

Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24

Стъпките на човека [се оправят] от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25

Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам [това, ]И след като се е обрекъл [тогава] да разпитва.

26

Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото [на вършачката].

27

Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29

Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите [им] коси.

30

Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.