Изход 13

1

Господ говори още на Моисея казвайки:

2

Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.

3

Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

4

Вие излизате днес в месец Авив.

5

И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

6

Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

7

Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

8

И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: [Това правя] поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

9

Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

10

Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

11

А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

12

тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

13

А всяко първородно от осел ще откупиш с агне [или яре;] и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

14

После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

15

понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

16

Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

17

А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият [път;] защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

18

Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

19

И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

20

И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

21

И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

22

Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.