Псалми 89

1

(По слав. 88). Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

2

Защото рекох: Милостта [Ти] ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3

[Ти каза]: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, [казвайки]:

4

Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

5

И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6

Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?

7

Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8

Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9

Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10

Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11

Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

12

Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13

Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

14

Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

15

Блажени людете, които познават възклицанието [на тръбите;] Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

16

В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

17

Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18

Понеже на Господа принадлежи [да бъде] наша защита, И на Светия Израилев [да бъде] наш Цар.

19

Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен [да даде] помощ, Възвисих едного избран между людете.

20

Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

21

Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

22

Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.

23

Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

24

А верността Ми и милостта Ми [ще бъдат] с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

25

Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

26

Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

27

При това Аз ще го поставя [в положение] на първороден, По-горе от земните царе.

28

Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29

Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

30

Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

31

Ако престъпят повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

32

Тогава ще накажа с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

33

Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

34

Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

35

[За] едно [нещо] се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

36

[Че] потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

37

Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38

Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си [му] се разгневил.

39

Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

40

Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

41

Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

42

Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

43

Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

44

Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

45

Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

46

До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47

Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

48

Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49

Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

50

Помни, Господи, [как] са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си [укор от] толкова многочислени племена,

51

С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52

Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!