Псалми 88

1

(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

2

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

4

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат [и] ще Те хвалят? (Села).

11

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в [мястото на] погибелта верността Ти?

12

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти [дела], И правдата Ти в земята на забравените?

13

Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14

Господи, защо отхвърляш душата ми? [Защо] криеш лицето Си от мене?

15

От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, [и] в изумление съм.

16

Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17

Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18

Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.