Псалми 74

1

(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.

3

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.

8

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9

Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].

10

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].

12

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15

Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18

Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

20

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.