Псалми 31

1

(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

2

Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3

Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

4

Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

5

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

6

Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

7

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

8

И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

9

Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

10

Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

11

На всичките си противници станах [за] укор, А най-вече на ближните си, И [за] плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12

Като някой умрял бидох забравен от сърцето [на всичките; ]Станах като счупен съд;

13

Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

14

Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

15

В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

16

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

17

Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

18

Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19

Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, [И] която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

20

Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

21

Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

22

А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

23

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

24

Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.