Псалми 109

1

(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4

За [отплата на] любовта ми те ми станаха противници; Но аз [все съм] на молитва.

5

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6

[Господи], постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10

Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят [хляб].

11

Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12

Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13

Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14

Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15

Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16

Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да [ги] умъртви.

17

Да! той обичаше да проклина, и [проклетията] го стигна; Не му беше драго да благославя, и [благословението] се отдалечи от него.

18

Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19

Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20

Това [нека бъде] въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21

А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22

Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23

Преминал съм като уклонила се сянка [по слънчев часовник;] Изхвърлен съм като скакалец.

24

Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25

И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26

Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27

За да познаят, че това е Твоята ръка, [Че] Ти си сторил това, Господи.

28

Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29

Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30

И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31

Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.