Псалми 104

1

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4

Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;

5

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6

Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9

Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10

[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11

Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;

12

При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13

[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;

14

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16

Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19

Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.

20

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.

26

Там плуват корабите; [Там е и] чудовището, което си създал да играе в него.

27

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,

29

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.