Йов 9

1

А Иов в отговор рече:

2

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.

4

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9

Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12

Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13

[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!

15

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19

Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]

20

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23

Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]

25

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28

В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].