Йов 39

1

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3

[Когато] се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат [вече] при тях.

5

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на [тоя] плах бежанец,

6

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на [този, който го] кара.

8

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да [го] събере в гумното ти?

13

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14

Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа [за опасности:]

17

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21

Копае [с крак] в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23

Тула по [страната му] трещи, [И] лъскавото копие, и сулицата.

24

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва [от радост].

25

Щом [свири] тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, [И] простира крилата си към юг?

27

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28

Живее по канарите, и [там] се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите [места].

29

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.