Йов 32

1

И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

3

тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да [му] намерят отговор.

4

А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото [другите] бяха по-стари от него.

5

Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6

Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7

Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8

Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9

Не че [човеците] са велики, [за това] ще са и мъдри, Нито че са стари, [за това] ще разбират правосъдието.

10

Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11

Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12

Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13

За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14

Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15

Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16

А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

17

Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18

Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19

Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20

Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21

Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22

Защото не зная да лаская; [Иначе] Създателят ми би ме отмахнал веднага.