Йов 31

1

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

6

([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

8

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

31

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32

(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] който противникът ми е написал!

36

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

38

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.