Йов 30

1

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5

Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

6

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7

Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11

Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12

Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,

13

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

15

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18

[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19

[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

21

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31

[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.