Йов 29

1

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20

Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

22

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23

За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят светлостта на лицето ми.

25

Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.