Йов 24

1

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

2

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

5

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6

Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

7

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9

[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11

Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13

[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18

Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

19

[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

20

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21

Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23

[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?