Йов 21

1

Тогава Иов в отговор рече:

2

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5

Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6

Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7

Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12

Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15

Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.

18

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19

[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21

Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -

30

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].

33

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?