Йов 17

1

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].

2

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3

Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,

4

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.

8

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12

Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.