Йов 14

1

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!

14

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18

Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19

[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.

20

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22

[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.