Йов 11

1

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

2

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

6

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността [си]. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8

Тия [тайни] са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да [Му е нужно да] внимава в него.

12

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, [пак] ще станеш като зора.

18

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.