Йов 10

1

Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

8

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

19

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22

Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.