2 Летописи 36

1

Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

2

Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

3

Защото Египетският цар го свали [от престола] в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

4

И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

5

Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

6

И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

7

Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

8

А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

9

Иоахин бе осемнадесет години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

10

А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата [на баща му], цар над Юда и Ерусалим.

11

Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

12

Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, [който му говореше] из Господните уста.

13

А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога [в подчиненост;] и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

14

При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

15

И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

16

Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на [Господа], и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

17

Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

18

И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

19

И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

20

А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

21

за да се изпълни Господното слово, [изговорено] чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; [защото] през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

22

А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, [изговорено] чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено [обяви], като рече:

23

Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е [наклонен], Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.