2 Летописи 32

1

След тия неща и това [явление на] вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

2

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

3

съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4

И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5

И [Езекия] се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, [съгради] и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6

И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

7

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

8

С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

9

След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

10

Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

11

Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: [Само] пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

13

Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14

Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15

Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

16

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17

Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

18

Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

19

и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20

Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21

И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

22

Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички [други], и ги ръководеше на всяка страна.

23

И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

24

В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

25

Но Езекия не отдаде [Господу] според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

26

Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

27

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

28

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

29

При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30

Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

31

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

32

А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

33

И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.