2 Летописи 20

1

След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.

2

Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд [Соленото] море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3

А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4

И юдейците се събраха за да искат [помощ] от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5

И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6

Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8

И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9

Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10

И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11

ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12

Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13

А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14

Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а [Захария бе] син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15

Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16

Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17

Не ще да е потребно вие да се биете в тоя [бой]; поставете се, застанете, и вижте със себе си [извършеното] от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18

Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19

И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20

И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21

Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на [Неговата] светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против [ония от] хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24

А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25

И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, [и така се нарича] до днес.

27

Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил [с поражението] на неприятелите им.

28

И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29

И страх от Бога обзе всичките царства на [околните] страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30

И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31

Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32

Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

33

Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34

А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35

А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36

Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.