4 Царе 5

1

А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, [но беше] прокажен.

2

И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

3

И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

4

Тогава влезе [Нееман] та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

5

И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

6

И донесе писмото на Израилевия цар, [в което се] казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му.

7

А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси [повод за] скарване с мене.

8

А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля.

9

И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща.

10

И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.

11

А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и [така] ще изцери прокажения.

12

Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

13

А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

14

Тогава той слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

15

Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

16

А той каза: [Заклевам се в] живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

17

Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от [тая] пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

18

Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

19

И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние.

20

Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но [в името на] живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

21

И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е [с всички ви?]

22

Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

23

И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24

И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25

Тогава влезе та застана пред господаря си. И [Елисей] му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

26

И [Елисей] му каза: Не отиде ли сърцето ми [с тебе], когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

27

Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, [бял] като сняг.