2 Царе 21

1

В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа [за причината], Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2

Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели [да ги оставят да живеят], а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3

Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4

А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5

И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6

от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, [града] на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7

Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8

Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9

та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10

Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11

И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12

Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13

и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14

И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

15

А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.

16

А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни [сикли], и който беше опасан с нов [меч], се надяваше да убие Давида.

17

Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

18

След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

19

И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби [брата на] гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

20

Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.

21

а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

22

Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.