2 Царе 17

1

Ахитофел каза още на Авесалома: Да избера сега дванадесет хиляди мъже, и да стана да преследвам Давида още тая нощ.

2

Ще налетя върху него като е уморен и ръцете му ослабнали, и ще го уплаша; и всичките люде, що са с него, ще побягнат, и ще поразя само царя.

3

Така ще възвърна всичките люде към тебе, защото [убиването на] мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всичките; всичките люде ще се помирят.

4

И тая дума бе угодна на Авесалома и на всичките Израилеви старейшини.

5

Тогава рече Авесалом: Повикай сега и архиеца Хусай, и нека чуем какво ще каже и той.

6

И когато Хусай влезе при Авесалома, Авесалом му говори, казвайки: Така е говорил Ахитофел. Да постъпим ли [според] неговия съвет? ако не, говори ти.

7

И Хусай каза на Авесалома: Не е добър съветът, който Ахитофел даде тоя път.

8

Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже, и че са преогорчени в душа, както мечка лишена от малките си в полето; и баща ти, като военен мъж, няма да пренощува с людете;

9

ето, сега е скрит в някой трап или в някое [друго] място, и когато нападне някой от тия [твои люде] в началото [на сражението], всеки, който чуе ще рече: Поражение става между людете, които следват Авесалома.

10

Тогава даже юначният, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще примре; защото целият Израил знаеше, че баща ти е юнак, и че ония, които са с него, са храбри мъже.

11

Аз съветвам, по-добре, да се събере при тебе целият Израил, от Дан до Вирсавее, по множество както пясъка край морето, и ти лично да идеш в боя.

12

Така ще налетим върху него в някое място, където се намери, и ще го нападнем, както пада росата на земята, тъй щото от него и от всичките човеци, които са с него, няма да оставим ни един.

13

Или, ако прибегне в някой град, тогава целият Израил ще донесе до оня град въжета, та ще го завлечем до потока, тъй щото да не остане там ни едно камъче.

14

Тогава Авесалом и всичките Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофела. (Защото Господ беше рекъл да осуети добрия Ахитофелов съвет, за да нанесе Господ зло на Авесалома).

15

Тогава Хусай каза на свещениците Садока и Авиатара: Така и така съветва Ахитофел Авесалома и Израилевите старейшини; а така и така съветвах аз.

16

Сега, прочее, пратете скоро да известят на Давида, казвайки: Не оставай тая нощ при бродовете в пустинята, но непременно да преминеш [Иордан], за да не погинат царят и всичките люде, които са с него.

17

А Иоанатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влизат явно в града; затова, една слугиня отиде да им извести това, и те отидоха та известиха на цар Давида.

18

А един момък ги видя и обади на Авесалома; но двамата отидоха бърже та влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и спуснаха се в него.

19

И жена [му] взе една покривка та я простря върху отвора на кладенеца, и насипа върху нея чукано жито, така щото нищо не се позна.

20

И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и казаха: Где са Ахимаас и Ионатан? Жената им рече: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, върнаха се в Ерусалим.

21

А след заминаването им, ония излязоха от кладенеца и отидоха та известиха на цар Давида. Рекоха на Давида: Станете преминете скоро водата, защото Ахитофел така съветва против вас.

22

Тогава Давид и всичките люде, що бяха с него, станаха та преминаха Иордан; до зори не остана ни един, който не беше преминал Иордан.

23

А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и погребан бе в бащиния си гроб.

24

Тогава Давид дойде в Механаим; а Авесалом премина Иордан, той и всичките Израилеви мъже с него.

25

И Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Иоава. (А Амаса бе син на един човек на име Итра, израилтянин, който беше влязъл при Авигея Наасовата дъщеря, сестра на Саруия Иоавовата майка).

26

И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.

27

А когато дойде Давид в Маханаим, Совей Наасовият син, от Рава на амонците, и Махир Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,

28

донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и [други] печени храни,

29

мед, масло, овци и говеждо сирене на Давида и на людете с него за да ядат; защото рекоха: Людете са гладни и изнемощели и жадни в пустинята.