2 Царе 11

1

След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2

И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3

И Давид прати да разпитат за жената; и рече [един]: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4

И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5

А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6

Тогава Давид прати до Иоава [да кажат]: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7

И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8

После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската [трапеза].

9

Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10

И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11

И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? [Заклевам се] в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12

Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13

И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта [Урия] излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14

Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15

А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16

И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17

И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, [ще каже], от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18

Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19

И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20

ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21

Кой порази Авимелеха син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22

И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23

Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24

но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25

Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26

И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27

И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.