Битие 8

1

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

2

Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

3

Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

4

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

5

Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

6

После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

7

и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

8

Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

9

Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе [още] по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

10

А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

11

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, [имаше] в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

12

След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

13

В шестстотин и първата година [на Ноевия живот], на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

14

А на двадесет и седмия ден от втория месец земята [съвършено] изсъхна.

15

Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

16

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

17

Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

18

Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

19

излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

20

И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

21

и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

22

Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.