Битие 50

1

Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

2

И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

3

като [работиха] над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

4

И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

5

Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

6

А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7

И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

8

също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9

Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

10

И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и [Иосиф] направи за баща си седмодневна жалейка.

11

А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, [мястото], което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим.

12

Тогава синовете на [Израиля] му сториха, според както им беше заповядал;

13

защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

14

И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

15

А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

16

Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17

Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

18

После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

19

А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

20

Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

21

Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

22

Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

23

и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

24

След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

25

И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: [Понеже] Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

26

И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.