Битие 47

1

И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

2

И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

3

И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

4

Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

5

И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

6

Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

7

След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

8

И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти?

9

И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

10

И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

11

Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

12

И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според [големината] на челядите им.

13

А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

14

И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.

15

И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите [ни]?

16

А Иосиф рече: Ако парите [ви] са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам [хляб] срещу добитъка ви.

17

И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

18

И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

19

Защо да измрем пред очите ти и земята ни [да запустее]? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни [за него ще ражда]. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

20

И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

21

И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели.

22

Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха [определен] от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.

23

Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.

24

Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

25

И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

26

И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, [както] е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27

И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

28

И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

29

А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и [закълни ми се, че ще] ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

30

но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

31

И рече [Яков]: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.