Битие 42

1

А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

2

Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3

Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4

А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

5

И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6

А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

7

А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8

([А при все, че] Иосиф позна братята си, те не го познаха).

9

Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10

А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11

Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12

Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14

И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15

Ето как ще бъдете опитани: [В името] на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16

Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, [в името] на Фараона, наистина вие сте шпиони.

17

И ги постави под стража за три дена.

18

А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19

Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,

20

па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21

И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22

А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23

А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24

И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

25

Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26

А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

27

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28

И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29

И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

30

Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци [дошли] да съгледат страната.

31

Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33

И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете [жито] за гладните си домочадия и си идете,

34

па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36

Тогава баща им Яков каза: Вие ме [оставихте] без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37

А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38

А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.