Битие 32

1

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2

А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим.

3

И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

4

и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

5

придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6

А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

8

Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10

не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото [едвам] с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

11

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

12

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството [си] не може да се изброи.

13

Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

14

двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

15

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

16

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17

На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

18

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

19

Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

20

и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме [благосклонно].

21

И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

22

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

23

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

24

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26

Тогава [човекът] рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А [Яков] каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28

А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

30

И Яков наименува мястото Фануил, защото, [си казваше:] Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31

Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32

Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото [човекът] се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.