Битие 28

1

Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2

Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

3

И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

4

и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

5

Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

6

А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

7

и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

8

и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

9

то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10

Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11

И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

12

И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13

И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

14

Твоето потомство ще бъде [многочислено], като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15

Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16

А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

17

И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

18

На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

19

И наименува онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.

20

Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21

така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

22

и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.