Библията за една година
Август 17


Естир 3:1-15
1. След това, цар Асуир повиши Амана, сина на агагеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над [столовете на] всичките първенци, които бяха около него.
2. И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3. Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?
4. А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като им беше явил, че е юдеин, [та не се покорява на заповедта].
5. И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6. Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, [сиреч], всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.
7. В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия [месец], който е месец Адар.
8. Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от [законите на] всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9. Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10. И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агагеца Амедата, неприятеля на юдеите.
11. И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.
12. И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им, и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.
13. И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14. Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.
15. Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Естир 4:1-17
1. А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.
2. И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3. И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.
4. И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5. Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.
6. И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.
7. И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8. Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.
9. Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10. Естир говори на Атаха и даде му [заповед] да съобщи на Мардохея [така:]
11. Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.
12. И известиха на Мардохея думите на Естир.
13. Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи [само] ти ще се избавиш в царския дом.
14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
15. Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;
16. Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.
17. И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

Псалми 89:46-52
46. До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47. Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48. Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49. Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50. Помни, Господи, [как] са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си [укор от] толкова многочислени племена,
51. С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52. Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

Притчи 22:7-8
7. Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8. Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Римляни 3:1-31
1. Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2. Много във всяко отношение, а първо, защото на [юдеите] се повериха Божествените писания.
3. Понеже, ако някои бяха без вяра, що [от това?] тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4. Да не бъде! но Бог нека бъде [признат за] верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
5. Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6. Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7. Обаче, [казваш ти], ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8. И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние [така] говорим). На такива осъждането е справедливо.
9. Тогава що [следва]? Имаме ли ние някакво предимство [над езичниците]? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10. Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11. Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13. "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
14. "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15. "Нозете им бързат да проливат кръв;
16. Опустошение и разорение има в пътищата им;
17. И те не знаят пътя на мира",
18. "Пред очите им няма страх от Бога".
19. А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона, понеже чрез закона [става само] познаването на греха.
21. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22. сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24. а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
25. Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. [Това стори] за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -
26. за да покаже, [казвам] правдата Си в настоящето време, [та да се познае], че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
27. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? [чрез закона] на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29. Или Бог е [Бог] само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците [е].
30. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.