Библията за една година
Юни 26


3 Царе 11:1-43
1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.
3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.
4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.
5. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}, мерзостта на амонците.
6. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.
7. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.
8. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
9. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,
10. и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.
11. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.
12. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.
13. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.
14. След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.
15. Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,
16. (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),
17. Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.
18. Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.
19. И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,
20. И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.
21. И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.
22. А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.
23. Бог му подигна [и друг] противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар.
24. И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази [совците;] и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.
25. Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които [направи] Адад, [Резон] досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.
26. Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.
27. А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,
28. тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе [там;] и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа [наложена] върху Иосифовия дом.
29. А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.
30. И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.
31. И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;
32. (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);
33. защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и [да пазят] повеленията Ми, и съдбите Ми, както [правеше] баща му Давид.
34. Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.
35. Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, [сиреч], десет племена;
36. А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.
37. А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.
38. И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш [всичко], което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.
39. И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.
40. Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.
41. А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?
42. А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.
43. Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

3 Царе 12:1-33
1. И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.
2. И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.
3. Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:
4. Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.
5. А той им рече: Идете си, [чакайте] за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.
6. Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?
7. Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.
8. Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
9. Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
10. И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
11. Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.
12. Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.
13. И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,
14. и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.
15. Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.
16. А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.
17. А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
18. Тогава цар Ровоам прати [при израилтяните] Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.
19. Така Израил въстана против Давидовия дом [и остава въстанал] до днес.
20. А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
21. Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.
22. Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:
23. Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:
24. Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.
25. Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.
26. А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;
27. [защото], ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.
28. Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на [людете]: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;
29. И единия [идол] постави във Ветил, а другия постави в Дан.
30. А това нещо беше грях; защото людете, [за да се кланят] пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.
31. [Царят] направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.
32. Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.
33. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

Псалми 69:5-15
5. Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6. Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7. Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8. Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9. Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10. Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11. Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12. За мене приказват седящите в портата; И [аз станах] песен на пияниците.
13. Но аз към Тебе [отправям] молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14. Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15. Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

Притчи 17:20-22
20. Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
21. Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22. Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

Йоан 12:1-26
1. А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2. Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
3. Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5. Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6. А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.} вземаше [от] това, което пускаха в нея.
7. Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8. Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9. А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10. А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11. защото поради него мнозина от юдеите отиваха [към страната на Исуса] и вярваха в Него.
12. На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13. взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14. А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -
15. "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16. Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17. Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше [за това чудо].
18. По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19. За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20. А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21. Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.
22. Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23. А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.