Библията за една година
Септември 25


Песен Песните 1:1-17
1. Соломоновата песен на песните.
2. Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3. Твоите масла са благоуханни; Името ти е [ароматно като] излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4. Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще [се] веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5. Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6. Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7. Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш [стадото си], где [го] успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8. Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9. Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10. Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11. Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12. Докато царят [седи] на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13. Възлюбеният ми е за мене [като] китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14. Възлюбленият ми е за мене [като] кипрова китка В лозята на Енгади.
15. Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти [са като] на гълъбите.
16. Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17. Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

Песен Песните 2:1-17
1. Аз съм роза Саронова И долински крем.
2. Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3. Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4. Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6. Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7. Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.
8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11. Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12. Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13. По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14. О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15. Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.
17. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Псалми 104:1-9
1. (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2. Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3. Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4. Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;
5. Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6. Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7. От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8. Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9. Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Притчи 24:15-16
15. Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16. Защото праведният [ако] седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

1 Коринтяни 11:17-34
17. А като ви заръчвам [следното], не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18. Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19. защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
20. прочее, когато [така] се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21. защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди [другиго;] и [така] един остава гладен, а друг се напива.
22. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
23. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24. и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за [грях против] тялото и кръвта на Господа.
28. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29. защото, който яде и пие без да разпознае [Господното] тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32. А когато биваме съдени от Господа, [с това] се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33. Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34. Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.