Библията за една година
Август 21


Естир 3:1-15
1. След това, цар Асуир повиши Амана, сина на агагеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над [столовете на] всичките първенци, които бяха около него.
2. И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3. Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?
4. А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като им беше явил, че е юдеин, [та не се покорява на заповедта].
5. И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6. Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, [сиреч], всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.
7. В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия [месец], който е месец Адар.
8. Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от [законите на] всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9. Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10. И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агагеца Амедата, неприятеля на юдеите.
11. И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.
12. И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им, и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.
13. И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14. Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.
15. Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Естир 4:1-17
1. А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.
2. И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3. И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.
4. И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5. Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.
6. И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.
7. И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8. Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.
9. Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10. Естир говори на Атаха и даде му [заповед] да съобщи на Мардохея [така:]
11. Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.
12. И известиха на Мардохея думите на Естир.
13. Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи [само] ти ще се избавиш в царския дом.
14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
15. Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;
16. Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.
17. И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

Псалми 89:46-52
46. До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47. Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48. Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49. Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50. Помни, Господи, [как] са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си [укор от] толкова многочислени племена,
51. С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52. Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

Притчи 22:7-8
7. Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8. Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Деяния 3:1-26
1. [Един ден], когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
2. [някои] носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.
3. Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.
5. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
6. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.
7. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
8. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.
9. И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,
10. и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.
11. И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.
12. А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?
13. Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
14. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,
15. убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.
16. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.
17. И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;
18. но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.
19. Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,
20. и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,
21. Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.
22. Защото Моисей е казал: "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;
23. и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете".
24. И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.
25. Вие сте потомци на пророците, и [наследници] на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: "В твоето потомство ще се благославят всички земни племена".
26. Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.