| Изход 13:1-22 |
| 1. Господ говори още на Моисея казвайки: |
| 2. Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое. |
| 3. Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно. |
| 4. Вие излизате днес в месец Авив. |
| 5. И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец. |
| 6. Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу. |
| 7. Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели. |
| 8. И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: [Това правя] поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. |
| 9. Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. |
| 10. Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й. |
| 11. А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, |
| 12. тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. |
| 13. А всяко първородно от осел ще откупиш с агне [или яре;] и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. |
| 14. После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството; |
| 15. понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам. |
| 16. Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет. |
| 17. А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият [път;] защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. |
| 18. Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. |
| 19. И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука. |
| 20. И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята. |
| 21. И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. |
| 22. Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем. |
| Изход 14:1-31 |
| 1. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: |
| 2. Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето. |
| 3. Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила. |
| 4. И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И [израилтяните] сториха така. |
| 5. А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? |
| 6. Затова, [Фараон] впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; |
| 7. взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. |
| 8. И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), |
| 9. и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. |
| 10. А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. |
| 11. И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? |
| 12. Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. |
| 13. А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. |
| 14. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. |
| 15. Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. |
| 16. А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. |
| 17. И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. |
| 18. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. |
| 19. Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, |
| 20. и дойде между Египетското множество и Израилевото; [на едните] беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. |
| 21. Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. |
| 22. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. |
| 23. А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. |
| 24. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; |
| 25. Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните. |
| 26. Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. |
| 27. И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. |
| 28. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. |
| 29. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. |
| 30. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. |
| 31. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея. |
| Псалми 18:14-20 |
| 14. И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути. |
| 15. Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти. |
| 16. Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води. |
| 17. Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене. |
| 18. Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка. |
| 19. И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене. |
| 20. Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме, |
| Притчи 6:6-11 |
| 6. Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, - |
| 7. Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител, |
| 8. Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва. |
| 9. До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си? |
| 10. [Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, |
| 11. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж. |
| Матей 21:1-22 |
| 1. И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им: |
| 2. Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете [ги] и докарайте Ми [ги]. |
| 3. И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. |
| 4. А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: - |
| 5. "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица". |
| 6. И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус; |
| 7. докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. |
| 8. А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. |
| 9. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините! |
| 10. И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя? |
| 11. А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски. |
| 12. И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: |
| 13. Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп. |
| 14. И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. |
| 15. А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: |
| 16. Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?" |
| 17. И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува. |
| 18. А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. |
| 19. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. |
| 20. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? |
| 21. А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. |
| 22. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите. |