| Еремия 49:1-39 |
| 1. За амонците. Така казва Господ: Израил няма ли синове? Няма ли наследник? Тогава защо [амоновият] цар владее Газа, И людете му живеят в неговите градове? |
| 2. Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя да се чуе тревога за война Против Рава на амонците; И тя ще стане грамада развалини, И селата й ще бъдат изгорени с огън; Тогава Израил ще завладее ония, които са владели него, казва Господ. |
| 3. Излелекай, Есевоне, защото Гай се разруши, Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище; Плачете и лутайте се между оградите; Защото царят им ще отиде в плен Заедно със свещениците си и с първенците си. |
| 4. Защо се хвалиш с долините? [Водите на] долината ти изтекоха, дъщерьо отстъпнице, Която си уповавала на съкровищата си [И си казала]: Кой ще дойде против мене? |
| 5. Ето, казва Господ, Иеова на Силите, Аз нанасям върху тебе страх От всички, които са около тебе; И вие ще бъдете изпъдени всеки къде му очи видят, Без да има кой да прибере скитащите се. |
| 6. А после ще върна от плен Амонците, казва Господ. |
| 7. За Едом. Така казва Господ на Силите: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се разсъдъкът от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им? |
| 8. Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, Дедански жители; Защото ще докарам върху Исава бедствието му - Времето, когато ще го накажа. |
| 9. Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щяха ли да оставят пабирък? Ако [дойдеха] крадци през нощта, Не биха ли грабнали [само] това, що им е доволно? |
| 10. Но Аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му, И него го няма. |
| 11. Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека уповават на Мене. |
| 12. Защото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Не, непременно ще пиеш, |
| 13. Защото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за учудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се обърнат на вечна пустота. |
| 14. Чух известие от Господа, И посланик биде изпратен между народите [да каже]: Съберете се та дойдете против нея, И станете на бой. |
| 15. Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите, Презрян между човеците. |
| 16. Колкото за твоята ужасителност, Гордостта на сърцето ти те е измамила, О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел, И от там ще те сваля, казва Господ. |
| 17. Едом ще стане за учудване; Всеки, който би минал през него, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките му язви. |
| 18. Както при разорението на Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, [Така] никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син. |
| 19. Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя [Едом] от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще Ми определи времето за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене? |
| 20. Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Едом, И намеренията, които е намислил против жителите на Теман: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях. |
| 21. От слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море. |
| 22. Ето, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И в оня ден сърцето на Едомовите силни Ще бъде като сърцето на жена, когато ражда. |
| 23. За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се; Тъга има както на морето, [Което] не може да утихне. |
| 24. Дамаск ослабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го обладаха, Както на жена, когато ражда. |
| 25. Как не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми; |
| 26. Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще загинат в оня ден, Казва Господ на Силите. |
| 27. В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на Венадада. |
| 28. За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кидар, Та погубете източните жители. |
| 29. Ще отнемат шатрите им и стадата им; Ще вземат за себе си завесите им, Всичката им покъщнина и камилите им; И ще извикат към тях: Ужас от всяка страна! |
| 30. Бягайте, отстранете се надалече, Направете си дълбоки места за живеене, Асорски жители, казва Господ; Защото вавилонският цар Навуходоносор Е сторил намерение против вас, И е намислил кроеж против вас. |
| 31. Станете, възлезте при спокойния народ, Който живее безгрижно, казва Господ, Които нямат ни порти ни лостове, Но живеят сами. |
| 32. Камилите им ще бъдат за обир, И многото им добитък за корист; Аз ще разпръсна по всичките ветрища Ония, които си стрижат издадените части [на косата], И ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва Господ. |
| 33. А Асор ще стане жилище на чакали, Пустиня до века; Там няма да живее човек, Нито ще пришелствува в него човешки син. |
| 34. Господното слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, като рече: |
| 35. Така казва Господ на силите: Ето, ще счупя лъка на Елам, Тяхната главна сила. |
| 36. Ще докарам върху Елам четирите ветрища От четирите страни на небето, И ще ги разпръсна по всички тия ветрища; Та не ще има народ Гдето да не отидат изпъдените еламци. |
| 37. И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, И пред ония, които искат живота им; И ще докарам върху тях зло - Пламенният Си гняв, казва Господ; Ще пратя и нож подир тях Докле ги довърша. |
| 38. И като представя престола Си в Елам Ще изтребя от там Цар и първенци, казва Господ. |
| 39. Но в послешните дни Ще възвърна пленените еламци, казва Господ. |
| Еремия 50:1-46 |
| 1. Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя: |
| 2. Известете между народите, Прогласете, и дигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, Строшиха се идолите му; |
| 3. Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото да няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма, |
| 4. В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог. |
| 5. Ще питат за Сион С лицата си [обърнати] към него, [и ще казват]: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави, |
| 6. Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си. |
| 7. Всички, които ги намираха изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надеждата на бащите им. |
| 8. Бягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като козли пред стадо. |
| 9. Защото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него; От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, Който не се връща празен. |
| 10. И Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва Господ. |
| 11. При все, че се радвате, при все, че се веселите, Вие обирачи на наследството Ми, При все, че скачате като юница на трева, И цвилите като яки коне, |
| 12. Пак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя ще бъде последна между народите Земя пуста, суха и непроходима. |
| 13. Поради гнева Господен тя няма да бъде населена. Но цяла ще запустее; Всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките негови язви. |
| 14. Опълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък; Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа. |
| 15. Възкликнете поради него отвред, [Защото] той се покори; Укрепленията му паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно; Отплатете му; Както той е направил, така му направете. |
| 16. Отсечете от Вавилон сеяча И онзи, който държи сърп в жетвено време; Поради страха от лютия меч Всеки [от тях] ще се върне при людете си, И всеки ще бяга в земята си. |
| 17. Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й. |
| 18. Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му, Както наказах асирийския цар. |
| 19. И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад. |
| 20. В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям. |
| 21. Възлез против земята, която двойно се е разбунтувала, - Против нея и против жителите, които ще бъдат наказани; Разори и, подир [разорените], обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко, както ти заповядах. |
| 22. Боен вик има в страната, [Вик] и на страшно разорение. |
| 23. Как се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между народите! |
| 24. Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа. |
| 25. Господ отвори оръжейницата Си Та извади оръжията на гнева Си; Защото Иеова, Господ на Силите, има [да извърши] дело В земята на халдейците. |
| 26. Дойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане от него. |
| 27. Изколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото дойде денят им, Времето за наказанието им. |
| 28. Глас на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието за храма Му! |
| 29. Свикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък; Разположете стан изоколо против него, Та да не се отърве никой от него; Въздайте му според делата му, Според всичко що е направил, така му направете; Защото се е възгордял против Господа, Против Светия Израилев. |
| 30. Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже Ще загинат в оня ден, казва Господ. |
| 31. Ето, Аз съм против тебе, о [граде] горделиви, Казва Господ, Иеова на Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа. |
| 32. Горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него. |
| 33. Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат. |
| 34. [Но] Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските жители. |
| 35. Меч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон, И върху първенците му, и върху мъдрите му! |
| 36. Меч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и те ще се ужасяват; |
| 37. Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят; |
| 38. Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя [предадена] на изваяни, И [жителите й] са полудели за страшилищата си. |
| 39. Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род. |
| 40. Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, [Така] никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син. |
| 41. Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света. |
| 42. Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска. |
| 43. Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда. |
| 44. Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя [Халдея] от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене, и кой ще Ми определи време [за съд]? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене? |
| 45. Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях. |
| 46. От слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се разчу между народите. |
| Псалми 119:121-128 |
| 121. Аин. Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми; |
| 122. Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват. |
| 123. Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово. |
| 124. Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си. |
| 125. Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства. |
| 126. Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти. |
| 127. Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато, |
| 128. Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път. |
| Притчи 28:6-6 |
| 6. По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак [между] два пътя, макар и да е богат. |
| Тит 1:1-16 |
| 1. Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за [подпомагане] вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието, |
| 2. в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже, |
| 3. а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител, |
| 4. до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир [да бъде с тебе] от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител. |
| 5. Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах; |
| 6. ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство. |
| 7. Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба; |
| 8. а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; |
| 9. който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат. |
| 10. Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, |
| 11. чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва [да учат]. |
| 12. Един от тях, някой си техен пророк е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси". |
| 13. Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата |
| 14. и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. |
| 15. За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. |
| 16. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат [от Него], като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело. |