Bible План За Четене
Декември 9


Данаил 5:1-30
1. Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.
2. Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3. Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4. Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5. В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.
6. Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.
7. Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица [ще се окачи] около [шията] му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8. Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9. Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.
10. От думите на царя и на големците му [овдовялата] царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.
11. Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти[, казвам], царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,
12. защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на [написаното].
13. Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?
14. Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.
15. И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.
16. Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица [ще се окачи] около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17. Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.
18. Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
19. и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
20. Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
21. и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
22. А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23. но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято [власт] са всичките твои пътища, не си възвеличил.
24. Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
25. И ето, писанието, което се написа: М'не, М'не, Т'кел, упарсин.
26. Ето и значението на това нещо: М'не, Бог е преброил [дните] на твоето царство, и го е свършил;
27. Т'кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;
28. П'рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.
29. Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30. В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.

Данаил 6:1-28
1. Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,
2. и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.
3. В това време тоя Даниил се отличаваше от [другите] князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4. Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно [делата] на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.
5. И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.
6. Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!
7. Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха [решиха да поискат] [от] царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.
8. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената[ й] [форма] за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
9. Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
10. А Даниил, щом се научи, че била подписана [писмената] забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.
11. Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.
12. Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, [като рекоха]: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
13. Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.
14. Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.
15. Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.
16. Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.
17. После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.
18. Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито [остави да] донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.
19. И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
20. И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
21. Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!
22. Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.
23. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.
24. Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.
25. Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!
26. Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е [царство, което] няма да се наруши, и властта Му ще [трае] до край.
27. Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; [Той е], Който отърва Даниил от силата на лъвовете.
28. И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

Псалми 136:10-26
10. Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му [трае] до века;
11. И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му [трае] до века;
12. С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му [трае] до века;
13. Който раздели Червеното море на [две] части, Защото милостта Му [трае] до века;
14. И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му [трае] до века;
15. Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му [трае] до века;
16. Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му [трае] до века;
17. Който порази велики царе, Защото милостта Му [трае] до века;
18. И изби прочути царе, Защото милостта Му [трае] до века;
19. Аморейския цар Сион, Защото милостта Му [трае] до века;
20. И васанския цар Ог, Защото милостта Му [трае] до века
21. И даде земята им в наследство, Защото милостта Му [трае] до века,
22. В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му [трае] до века,
23. Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му [трае] до века;
24. И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му [трае] до века;
25. Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му [трае] до века;
26. Славете небесния Бог, Защото милостта Му [трае] до века.

Притчи 29:12-13
12. Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13. Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

2 Петрово 2:1-22
1. Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
2. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които [човеци] пътят на истината ще се похули.
3. От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна [приготвена], не се забавя, и тяхното погубление не дреме.
4. Защото, ако Бог не пощади [и] ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;
5. и [ако] не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;
6. тъй също, [ако Той] осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,
7. но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;
8. (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);
9. то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,
10. а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските [страсти] и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните [същества;]
11. докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.
12. Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,
13. наближаващи да получат заплатата на неправдата - [люде], които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;
14. очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;
15. оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,
16. но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.
17. Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].
18. Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.
19. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.
20. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22. С тях се е случило [това, което казва] истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня [се върна] да се валя в тинята.