Bible План За Четене
Май 28


1 Царе 4:1-21
1. В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.
2. И филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.
3. А като дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега [за плочите] на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.
4. И така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.
5. И като дойде ковчегът на Господният завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя.
6. А филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана.
7. Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега.
8. Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякаква язва в пустинята.
9. Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях.
10. Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля.
11. и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.
12. Тогава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.
13. И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града та извести това, целият град извика.
14. А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.
15. Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.
16. И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?
17. И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.
18. А щом спомена за Божия ковчег, [Илий] падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.
19. А снаха му, Финеесовата жена, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.
20. И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание.
21. И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й [умрели]);

1 Царе 5:1-12
1. А филистимците, като хванаха Божия ковчег, занесоха го от Евен-езер в Азот.
2. И филистимците взеха Божия ковчег та го внесоха в капището на Дагона, и поставиха го до Дагона.
3. И на следния ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагона та го поставиха на мястото му.
4. И на другия ден като станаха рано сутринта, ето Дагон [пак] паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му, отсечени върху прага; само [трупът] на Дагона беше останал.
5. (За това, нито Дагоновите жреци, нито някои от ония, които влизат в Дагоновото капище, не стъпват на прага му в Азот до днес).
6. Но ръката на Господа натегна над азотяните, и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях и Азот и околностите му.
7. И като видяха азотските мъже, че такава е работата, рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагона.
8. За това, пратиха та събраха при себе си всичките филистимски началници и рекоха: Що да сторим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй пренесоха [в Гет] ковчега на Израилевия Бог.
9. Но като го пренесоха, ръката на Господа беше против града с много голямо поражение; и Той удари градските мъже от малък до голям, та избухнаха по тях хемороиди.
10. Затова, пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха, казвайки: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и людете ни.
11. И тъй, пратиха да съберат всичките филистимски началници, и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог, и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и людете ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка тежеше там твърде много.
12. И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.

Псалми 54:1-7
1. (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.
2. Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,
3. Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).
4. Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.
5. Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,
6. Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.
7. Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло [повалянето] на неприятелите ми.

Притчи 15:12-13
12. Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13. Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Лука 21:1-19
1. Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
2. А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти
3. И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4. защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.
5. И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
6. Ще дойдат дни, когато [от] това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.
7. И попитаха Го казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? и какъв [ще бъде] белегът, когато предстои да стане това?
8. А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.
9. И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
10. Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;
11. и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.
12. А преди [да стане] всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
13. Това ще ви служи за свидетелство.
14. И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;
15. защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
16. И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.
17. И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.
18. Но и косъм от главата ви няма да загине.
19. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.