Bible План За Четене
Февруари 23


Изход 13:1-22
1. Господ говори още на Моисея казвайки:
2. Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.
3. Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.
4. Вие излизате днес в месец Авив.
5. И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.
6. Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.
7. Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.
8. И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: [Това правя] поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.
9. Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.
10. Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.
11. А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,
12. тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.
13. А всяко първородно от осел ще откупиш с агне [или яре;] и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
14. После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;
15. понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.
16. Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.
17. А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият [път;] защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.
18. Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19. И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.
20. И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.
21. И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.
22. Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

Изход 14:1-31
1. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2. Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.
3. Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.
4. И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И [израилтяните] сториха така.
5. А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?
6. Затова, [Фараон] впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;
7. взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.
8. И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),
9. и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10. А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
11. И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?
12. Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13. А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.
15. Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16. А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17. И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19. Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,
20. и дойде между Египетското множество и Израилевото; [на едните] беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
21. Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.
22. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23. А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.
24. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;
25. Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.
26. Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27. И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.
28. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.
29. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.
31. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Псалми 18:14-20
14. И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15. Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16. Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17. Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18. Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19. И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20. Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

Притчи 6:6-11
6. Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7. Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8. Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
9. До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10. [Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

Матей 21:1-22
1. И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2. Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете [ги] и докарайте Ми [ги].
3. И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4. А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -
5. "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".
6. И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7. докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8. А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10. И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?
11. А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.
12. И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13. Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.
14. И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15. А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16. Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"
17. И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18. А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21. А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.